Медиацията

Определение: процес, целящ страните да решат определен проблем, като участват директно в обмен на потенциални решения на даден въпрос, без посредничеството на трето неутрално лице. В рамките на процеса страните преговарят директно една с друга без помощта на неутрално лице. При някои преговори се привличат адвокати, които са в ролята на Collaborative Practitioners – това означава, че ако преговорите не завършат със спогодба и спорът бъде отнесен пред съда или пред арбитраж, тези лица (Collaborative Practitioners) се оттеглят и спорещите страни трябва да ползват услугите на други правни кантори за представителство при решаването на спора. По съществото си преговорите представляват най-директният вид АРС, в рамките на който страните разчитат на достигането на спогодба посредством взаимно задоволяване на интересите на участващите. Поради емоционалната връзка на страните с конфликта и различни вътрешни противоречия (като например конфликта между интересите на пълномощник – упълномощител), доста често преговорите се явяват неефективно средство за разрешаване на конфликти, особено в случаите на тежки спорове.

1.1. Ранна неутрална оценка (Early Neutral Evaluation)

Определение: Ранната неутрална оценка е форма на алтернативно разрешаване на спорове (АРС), при която страните канят неутрална трета страна да даде мнение по съществото на техния случай или конкретни аспекти на случая. Третото неутрално лице – оценителят обикновено е адвокат или пенсиониран съдия – опитен професионалист в съответната област на правото. Този вид АРС намира широко приложно поле в страните, прилагащи системата на прецедентното право – commom law.

Ранната неутрална оценка се провежда на ранен етап от съдебното производство, което позволява на страните да оценят своите предимства и недостатъци, потенциални рискове и разходи, свързани с продължаването на съдебното производство. Неутралният оценител е безпристрастен и няма интерес от резултата на делото – преглежда доказателствата, правните аргументи и позициите на всяка страна.

Цел на процеса е да позволи на страните да получат една ранна и неутрална оценка относно силните и слабите аспекти на техния казус и да им позволи да осъществят точна преценка относно потенциалното развитие на евентуално съдебно производство. Процесът се базира основно на техниката „сверка с действителността“, която позволява на участниците в спора и техните адвокати да получат ценна обратна връзка както относно своите реални шансове в съдебна фаза на едно бъдещо производство, така и относно шансовете на насрещната страна[1]. 

В рамките на процеса на ранна неутрална оценка всяка от страните има право да изложи своята позиция и да представи своите доказателства на третото неутрално лице – оценител. Това лице, от своя страна, е задължено да се запознае подробно с представените материали и на база на изложените аргументи да предостави обоснованото си становище относно какво би постановил съда в случай на съдебен процес и да предложи евентуални варианти за решаване на спора. Становището, с което по същество процедурата приключва, не е обвързващо за страните и те не могат да се позовават на него в рамките на евентуално последващо производство за доказване на определени свои права. Макар оценката да не е правно обвързваща, тя служи като информирано мнение за това какво би могло да се очаква като позиция на съда. След обратната връзка от неутралния оценител, страните могат да се ангажират в преговори за уреждане на спора без необходимостта от съдебно разглеждане. Процедурата позволява участниците да разберат по-добре силните и слабите си страни и да вземат информирани решения относно продължаването на съдебния процес или уреждане на спорните въпроси извънсъдебно. Важно е да се отбележи, че успехът на ранната неутрална оценка зависи от готовността на страните да участват в преговорите добросъвестно и да вземат предвид съветите на неутралния оценител. Въпреки че ранната неутрална оценка може да бъде ценен инструмент за уреждане на спорове, е възможно тя да не е подходяща за всички случаи или конфликти, тъй като страните невинаги са готови да представят предварително всичките си доказателства, аргументи, информации.

1.2. Мини съдебен процес

Мини съдебен процес е подвид на ранната неутрална оценка, където третото неутрално лице е пенсиониран съдия и страните участват задължително с адвокатите си, като максимално се симулира реален процес – в някои случаи дори се осигурява обстановка, наподобяваща съдебна зала за максимална достоверност. В мини съдебен процес съдията компетентно води ”разиграването” на съдебния процес, така както би протекъл в реално време. Той може да изяснява на страните спорните въпроси и прави оценка на случая, като накрая излиза с решение, което не е обвързващо за страните, но дава индикации в каква посока би могъл да се развие евентуален съдебен процес.

1.3. Установяване на факти от неутрално лице (Neutral Expert Fact-finding)

Определение: процес, при който едно трето неутрално за спора лице, притежаващо квалификация в определена област, установява определени факти от значение за страните и потенциалното решаване на спора.

При тази процедура третото лице се назначава, за да се определи какви са „фактите“ в даден спор. В някои случаи то може да бъде упълномощено да издаде оценка на ситуацията, препоръка по процедура или как да бъде разрешен спорът. Ако се използва като техника за АРС, констатациите относно фактите трябва да останат поверителни. Процедурата по установяването на факти от неутрално лице обичайно представлява етап/стъпка към същинска процедура за решаване на спор и започва с договор между страните и оценителя, който предвижда правилата за провеждане на процедурата, задълженията и хонорара на неутралното лице. Характеристика на самия процес е, че същият не следва строго определени процесуални правила и не съблюдава определени норми за събиране на доказателства. Страните–участници могат да го преустановят и да преминат към медиация или друг предпочитан от тях АРС във всеки един момент. За целта процедурата е напълно конфиденциална, а ефективността на установяването на факти зависи от задълбочеността на процеса, надеждността на източниците и спазването на етичните и законови стандарти. Това е основополагаща стъпка за достигане на добре информирани заключения и вземане на решения въз основа на точното разбиране на съответните факти.

Третото неутрално лице може да използва различни методи за установяване на факти в зависимост от контекста. Това може да включва прегледи на доказателства, документи, анализ на данни, проучвания, посещения на място и експертни мнения. Изборът на методи често зависи от естеството на запитването и необходимата информация. Важно е да се документират източниците на информация и получените констатации, да се проверява информацията от множество източници, за да гарантират нейната точност и надеждност. Това може да включва дори консултации с други експерти. В правния контекст установяването на факти трябва да се придържа към правните и етични стандарти, вкл. зачитане на поверителността, спазване на съответните закони и разпоредби и гарантиране. 

Установяването на фактите изисква обективен и безпристрастен подход. Участниците в процеса трябва да се стремят да събират информация без пристрастия, лични мнения или предубеждения. Същевременно процесът по установяване на факти от неутрално лице (което може по същество да бъде сравнявано с „вещото лице“ в рамките на съдебното производство) подпомага страните да отделят спорното от безспорното, като потенциално лимитира обхвата на спора единствено до конфликтните точки, уточнявайки безспорните въпроси и отстранявайки потенциални спорове, произтичащи единствено от недостатъчна или недостоверна информация. Нещо повече, оценителят не носи отговорност за евентуалните вреди, които всяка една от страните може да претърпи в резултат на установените от неутралното лице факти. Установяването на факти често е критична стъпка в разрешаването на спорове – точното разбиране на фактите може да улесни честните и справедливи решения.

[1] https://www.lexisnexis.co.uk/legal/guidance/early-neutral-evaluation-ene

Помирението представлява оценъчен, незадължителен и доброволен, подпомогнат процес на преговори, при който прието от двете страни трето неутрално лице, без власт да наложи решение, им съдейства да разберат/осъзнаят обективните параметри, на основата на които може да се постигне резултат. Помирителят  помага страните да идентифицират зоната на възможното разбирателство, като може да дава свое мнение и становище. Помирителят може да прави собствени предложения на възможни решения.

Дълго време термините медиация и помирение са се използвали като взаимнозаменяеми, тъй като тези два метода са тясно свързани. И двата способа са гъвкави процедури, които имат за цел да потърсят, без да налагат, решение, което да прекрати спора. И при медиацията, и при помирението страните с помощта на неутрално трето лице определят въпросите на несъгласие, обмислят алтернативи, разработват варианти, и се стремят да постигнат споразумение. Разликата между тях се обуславя от факта, че при помирението акцентът се поставя върху отношенията и целта му е помиряване на позициите на страните, а не непременно търсене на нови взаимоизгодни решения. С разликата в целите е свързано и различието в ролята на третото лице. Медиаторът няма ролята на съветник и не предлага решение по същество на спора, той само насочва процеса на медиация и по този начин подпомага споразумението. Помирителят има по-активна роля – може да упражнява ролята на съветник по отношение на съдържанието на спора и изхода, без да взема решението. Помирителят може да прави предложения по съдържанието на споразумението, да дава експертно мнение по въпросите, свързани с него и да насърчава активно страните да се споразумеят. В допълнение към тези разлики, медиацията, макар и неформален процес, е доста по-структурирана от помирението.

ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБА

ПРИ НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ РАБОТАТА НА МЕДИАТОРИ ИЛИ ПРОВЕДЕНИ МЕДИАЦИИ

1. Относно допустимостта на жалбите по повод работата на медиатор или проведена процедура по медиация:
1.1. Жалба може да подаде всяко лице, което е ползвало услугите на Център ПАМБ.
1.2. Жалбата следва да бъде подадена в едномесечен срок от ползването на услугата.

2. Относно допустимостта на жалбите: не се разглеждат жалби в следните случаи:
2.1. При прекратена процедура по медиация - в случаите, когато страните не са постигнали спогодба;
2.2. При проведена процедура по медиация и подписана спогодба – в случай на неизпълнение на подписаната от страните спогодба;
2.3. При проведена процедура по медиация и подписана спогодба – в слечай на неудовлетвореност от съдържанието на подписаната от страните спогодба;
2.4. Вътрешноорганизационни решения на Център ПАМБ.

3. Относно съдържанието на жалбите: жалбите трябва да бъдат ясни, като съдържат конкретните факти и обстоятелства, поради които жалбоподателят е сезирал Етичната комисия .

4. Жалбата се подава на електронен адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на място след уговорка по телефона с координатора  на Център ПАМБ. При подаване на жалбата на място за дата на подаване на жалбата се счита датата на проведения предварителен телефонен разговор.

5. Постъпилата жалба се разглежда от Етична комисия на Център ПАМБ, която се състои от един постоянен член – член на УС на ПАМБ, един член – член на ръководството на Център ПАМБ,  и един медиатор или неутрално лице (в зависимост от избрания алтернативен подход за решаване на съществуващ спор) от панела на Център ПАМБ.

6. Комисията излиза със заключение в срок от 30 работни дни от постъпването на оплакването.

Кодексът за професионално поведение на медиаторите в Центъра за алтернативно разрешаване на спорове (Център ПАМБ)  очертава етичните и професионални стандарти, а също така и задължителните практики, към които се придържат включените в панела на Център ПАМБ медиатори.  

В случай че страните по спор, които провеждат процедура по медиация в Център ПАМБ, преценят, че установените с този Кодекс стандарти не се спазват, то те биха могли да се обърнат към Етичната комисия на Център ПАМБ и да предизвикат  проверка.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на този кодекс медиацията се дефинира като доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Медиаторите, включени в панела на Център ПАМБ:

• Вписани са в Единния регистър на медиаторите в България, поддържан от Министерството на правосъдието на България;
• Преминали са през събеседване и са одобрени от Център ПАМБ;
• Преминават  ежегодно мнимум 6 допълнителни квалификационни часа, като участват в различни, свързани с медиацията обучения и събития: конференции, кръгли маси, работни комисии, специализирани обучения, включително и в лайф стрийминг на изредените  в началото повишаващи квалификацията срещи и събития.
• Потвърдили са готовност за сътрудничество, в случай че обърнали се към Център ПАМБ страни са неудовлетворени от предоставените от тях услуги

1. ИЗБОР НА МЕДИАТОР

Медиаторите от панела на Център ПАМБ декларират, че информацията за техните компетенции и опит, предоставена за панела на Центъра, е вярна и актуална.

Преди да започне процедурата по медиация медиаторите лично информират страните за своя опит и квалификации, правят възможното да представят дейността си по начин и със средства,  които дават вярна представа за медиацията.

Медиаторите уведомяват предварително страните, че при приключване на процедурата по медация те ще бъдат поканени да попълнят обратна връзка – оценка за процеса и за самия медиатор.

Преди  да приемат да водят процедура по медиация, медиаторите провеждат проучвания в разумен обхват, за да определят дали съществува връзка или интерес по предмета на спора, които създават реален или предполагаем конфликт на интереси. Медиаторът се задължава да разкрие всички подобни интереси, преди да получи съгласието на страните да проведе процедурата. Независимо от съгласието на страната, ако медиаторът смята, че връзката или личния му интерес представлява заплаха за способността му да проведе медиацията безпристрастно, медиаторът сам се оттегля от процедурата.

2. ДОБРОСЪВЕСТНОСТ

Медиаторите приемат да водят процедура по медиация по определен вид спорове, ако преценяват, че притежават  неоходимите компетенции да действат в това си качество. Медиаторите трябва да гарантират, че разполагат с необходимото време, енергия и експертни познания по процедурите и по предмета на спора, за да отговорят компетентно на разумните очаквания на страните.

Медиаторът приема да посредничи между страните, при условие че може да запази своята безпристрастност.

3. БЕЗПРИСТРАСТНОСТ, НЕЗАВИСИМОСТ, НЕПРЕДУБЕДЕНОСТ

3.1. Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят у страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:

1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията;
4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

3.2. Медиаторът  гарантира своята безпристрастност като подписва декларация за безпристрастност, в която посочва наличието на подобни обстоятелства за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.

3.3. По време на процедурата медиаторът не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата. Ако в даден момент медиаторът почувства, че не е в състояние да проведе процеса непредубедено, той(тя) следва да споделят своите затруднения и да се оттеглят от процедурата.

3.4. Задължението да се разкриват  обстоятелства, които влияят или биха повлияли върху безпристрастността, непредубедеността и независимостта, е непрекъснато задължение през целия процес на медиация.

3.5. Наличието на връзки или интереси, които потенциално биха могли да засегнат безпристрастността на медиатора или неговата независимост, не означава и не води автоматично до извода, че медиатора е непригоден да действа като медиатор на същите тези страни.

3.6. А/ В рамките на 12 месеца след приключване на процедурата медиаторите не могат да представляват в качеството си на юридически съветници или да приемат работа с която и да е от страните в процедурата по медиация по същия или по същество свързан с разглеждания в процедурата по медиация спор, освен ако всички страни изрично не се съгласят с това представителство. Б/ За целите на тази клауза действието на медиатора по т. 3.6.А като неутрално лице в процедури за разрешаване на други спорове (например като медиатор или арбитър), които включват отделни или всички страни, не се счита за представителство в качеството на юридически съветник.

4. ПРОЦЕС НА МЕДИАЦИЯ

4.1. Процедура

Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.

Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици, като се стреми да получи лична увереност и гаранции, че страните в процедурата и техните съветници разбират характеристиките на процеса на медиация, своите роли като страни и съветници, ролята на медиатора, включително неговото задължение да следва принципа на поверителността, както и изпълняемостта на постигнатото споразумение.

Препоръчително е съгласието на страните за участие в процедурата по медиация да бъде закрепено в писмено Споразумение за медиация, освен ако страните или обстоятелствата не диктуват друго.

В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение. При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Медиаторите провеждат процедурата, като подхождат равнопоставено спрямо страните. Медиаторът полага усилия, за да гарантира, че всички участващи страни имат адекватна възможност да бъдат изслушани, да бъдат включени в процеса, както и да получат възможността  да потърсят и получат правен или друг съвет преди финализиране на каквото и да е решение.

Медиаторите предприемат разумни стъпки, за да предотвратят всяко неправомерно поведение, което може да обезсили споразумението, постигнато при медиация, или да създаде допълнителни конфликти и да влоши преговорната среда. Задача на медиатора е да се убеди, че страните са постигнали споразумение по собствено желание и съзнателно се съгласяват с всяко решение.

4.2. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА

Медиаторът гарантира правото на страните да се оттеглят от медиацията по всяко време (освен ако приложимото законодателство, съдебните правила или договора не изискват друго).

Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.

Медиаторите се оттеглят от процедурата по медиация, ако сметнат, че преговорите между страните вървят към постигането на резултат, който – по тяхна собствена проценка – е незаконен или неосъзнаван от едната от страните.

5. ПОВЕРИТЕЛНОСТ

5.1. Медиаторът пази в тайна обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.

5.2. При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.

5.3. Изключения от принципа на поверителност се допуска в случаите, когато:

1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

5.4. В рамките на процедурата по медиация медиаторите обясняват на страните, че това се отнася до всички участници в процедурата, включително и предоставят декларация за поверителност на придружаващите страните адвокати, съветници, експерти и др.

6. ПРОБЛЕМИ И ЖАЛБИ ПО ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

6.1 Медиаторите в Център ПАМБ се консултират с УС на ПАМБ и Етичната комисия  относно всякакви професионални или етични дилеми.

6.2  Страна в медиация, която смята, че е имало неспазване на този кодекс, може да активира процеса за оценка на професионалното поведение на включения в панела на Център ПАМБ медиатор.

Този кодекс е вдъхновен от и е основан на:

• Европейски кодекс за поведение на медиаторите на Европейската комисия (2004 г.)
• Кодекс за професионално поведение на Международния институт за медиация със седалище в Нидерландия
• Етични насоки за медиаторите на JAMS
• Наредба № 2 от 15 март 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистърна медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора