АРС и потенциалът на обичайното правосъдие

Според Световната банка „алтернативно решаване на спор” (АРС)  представлява всеки процес за разрешаване на спор, различен от съдебното произнасяне. Приемайки това определение, неизбежно виждаме в  друга светлина неформалното правосъдие и съхранените все още обичайни практики за решаване на спорове в много държави по света.

Международната организация за развитие на правото (IDLO) –   Рим, от години наред оказва техническа помощ на развиващите се,  нестабилни и постконфликтни държави с идеята за постигане върховенството на закона. Опитът на организацията сочи, че около 80 - 90 процента от правните спорове в тези страни се решават с помощта на обичайното право и неформалното правосъдие.

Какво е обичайното право? Система от норми и практики, които се повтарят от членовете на една група/общество през достатъчно дълъг период от време до степен, до която вече се приема, че те имат обвързващ характер. Неспазването им води до санкции –  прокуда, отлъчване, компенсации, възстановително правосъдие, извинение, изкупление, омилостивяване.

През 2019 - 2020 г. IDLO – Рим  продължи да реализира проекти за оказване на техническа помощ. В доклад от 2021 година изводите на експертите потвърждават, че подобряването на достъпа до справедливо и качествено правосъдие за всички ще стане жизнеспособно само ако признаем, че държавата не е единственият доставчик на правосъдие. От решаващо значение е да се укрепи разнообразието от действащи механизми на обичайното право и неформалното правосъдие. Тези плавни и динамични системи често предшестват появата на модерната държава и са се развили отделно поради липса на достъп до официалната система или в отговор на възпиращите фактори, заложени в официалната система.

Забележителна е тенденцията, че през последното десетилетие техническата помощ, която се оказва на развиващите се страни по отношение на сектора на правосъдието, претърпя огромна трансформация – тя надхвърли  „трансплантирането” на т. нар. „западни” правни предписания, като обхвана  цялостната интерпретации на идеята за справедливост.  

Елементите, възпрепятстващи правосъдието или влияещи върху достъпа до официално правосъдие от гледна точка на търсещия правосъдие, са много, но обичайните и неформални системи предлагат предимства, включително бързина, икономическа ефективност, езикова и географска достъпност, културна относимост, несъстезателност и гъвкави решения. Насърчаването на достъпа до правосъдие налага ангажиране както на официалните правни системи, така и - когато е уместно -  на обичайните и неформалните правосъдни системи.

Често се допуска, че обичайните, неформални системи и държавните системи функционират в оспорване или съревнование помежду си. Това рядко се случва и връзката между системите може да приеме различни форми, включително разпознаване, формализиране, хармонизиране или хибридизация.

Например в Сиера Леоне общото право включва както обичайното право („правила, които по обичай са приложими за определени общности на Сиера Леоне“), така и законодателството. Местните съдилища имат ограничена предметна юрисдикция по отношение на бракове, разводи, спорове за земя, малки и ограничени наказателни дела и раздават правосъдие въз основа на вярванията, обичаите и традициите на местните жители.

По подобен начин Конституцията на Киргизката република признава право на традиционните съдилища на акасали  - включва го в юрисдикцията на държавния съд. В други случаи се признава обичайното право, но държавният съдебен апарат отговаря за неговото прилагане. Включително държавните съдилища (обикновено първоинстанционни) получават правомощия да решават обичайните дела и да прилагат обичайното право.

Съдилищата в Гана са упълномощени да прилагат както законите, така и обичайните правила, ако последните „отговарят на изискванията за „справедливост и добросъвестност “ и не са несъвместими, с който и да е съществуващ законов закон“. Следователно обичайното право е признато за законно и изпълнимо, но подчинено на Конституцията и официалните статути.

Задължително трябва да се има предвид, че „алтернативните” системи  „не работят”, когато страните са в неравностойно положение, особено жените и децата, включително  когато благоприятстват патриархата и водят до силно неравностойни и дискриминационни резултати. Добавената стойност на обичайните и неформални правосъдни системи е специфична за контекста, в който те функционират.

Рубина Минкова
Българска ИДЛО алумни асоциация

Новини

Повече: Новини  

Обучения